Запояването е един от най-увлекателните процеси при заниманията с радиоелектроника. Въпреки че на пръв поглед това действие изглежда просто, много често начинаещият радиолюбител може да бъде обезкуражен от лоши резултати. За да можете лесно, бързо и чисто да запоявате компоненти на вашите платки тук ви описваме някои ключови детайли и “подводни камъни”, които ще ви помогнат да придобиете това изключително ценно умение.
Като за начало ще изброим няколко термина, които са минималните необходими, които трябва да знаете, за да започнете да запоявате успешно:
- Поялник – е уред, който споява два или повече елемента чрез разтопяване на припой.
Припой (тинол) – смес от метал – основно от олово, но с различни добавки, която ще бъде разтопявана от поялника. - Флус (колофон) – смес от вещества, разрушаващи оксидния филм, която създава защитен филм на двете споявани повърхности и намалява температурата на топене на припоя. Използва се, за да е по-качествен и лесен процесът на запояване.
- Гъба или метална тривка – влажна температуроустойчива гъба или метална тривка за съдове, която служи за почистване на накрайника на поялника от оксиди и нагари.
- Калайдисване – калайдисването накратко е процедура, при която се нанася съвсем малко припой, достатъчен за запояване на накрайника на поялника. Капката припой ще се държи на накрайника заради силите на повърхностното напрежение
Полезен факт – от курса по химия знаете, че почти всички вещества и най вече металите много добре реагират с кислорода. Кислородът при реакциите с металите образува метални оксиди на повърхността на метала. Тези оксиди образуват много здрав и тънък филм на повърхността на металите. Образувалият се филм пречи при запояването, тъй като не позволява спояваната повърхност и припоя да контактуват. Именно с тази цел се използва “флусът”. Още повече – химията обяснява, че нагряването води до ускоряване на реакциите. В случая именно нагряването води до по-бързо оксидиране. По тази причина накрайникът на поялника трябва периодично да се почиства.
Поялник – очевидно поялникът е ключовият компонент на запояването. Но когато се стига до избор на поялник, много от начинаещите радиолюбители са объркани от тяхното изобилие. За да може вашият избор да е лесен и да ви помогнем да намерите вашия поялник, нека първо опишем какво е самият поялник и основните видове поялници.
Почти всички поялници имат общ вид, който се състои се от няколко основни компонента.
- Накрайник – е сменяемата част на поялника, обикновено е направена от мед, като най-удобните и лесни за ползване са тези с никелово покритие.
- Нагревател – в зависимост от конструкцията на поялника има различни механизми. Но генерално се разделят на два типа реотанов (или керамичен) и индукционен. Всички обяснения по-долу визират варианта с реотановия (керамичния) нагревател.
- Дръжка – служи освен за изолатор от високото напрежение, с което се захранва поялникът, така и от топлината, която той произвежда.
Ако разгледаме всички типове поялници и техните плюсове и минуси, статията ще се разтегне твърде много.
Тези с реотановите или керамичните нагреватели изглеждат по най-популярния начин, който е изобразен на картинката. При избор на такъв поялник е важно да следвате следните препоръки:
- Поялника – да има възможност да се регулира температурата
- Накрайникът на поялника да е с никелово покритие.
- Дръжката на поялника да е качествено изпълнена. Защото при 220 волтовите поялници тя ви предпазва и защото (ако работите няколко часа) и дръжката се загрява и работата става некомфортна.
- Бързо излизане на режим, което означава бързо да достига исканата от вас температура.
След като вече имате поялник и преди да започнем да разглеждаме процеса на запояване е редно да споменем най-важните правила за ползване.
- Заедно с поялника обикновено получавате и метална стойка, на който да го подпрете, докато той загрява и/или не се ползва. Правилото при запояването е, че трябва да си отработите следния рефлекс:
Взимам поялника -> почиствам жилото -> запоявам -> поставям поялника на поставката.
Обратното поставяне на поставката може да ви предпази от изгаряния и предизвикване на пожар. - Поялникът се държи само и единствено за дръжката. Накрайникът на поялника загрява обикновено до 300-400 градуса. Ако го хванете неправилно, първите ви впечатления ще бъдат болезнени.
- След като приключите работата си и изключите поялника, оставете го да изстине и само след това го прибирайте или пипайте.
Припой – Както бе споменато по-горе, припоят е смес от метали, която смес в основата си се състои от калай. Разбира се, както и при поялниците, така и при припоя има множество видове за най-различни цели. На вас ще свърши работа най-обикновеният от най-близкия магазин за радиоелектроника. Обикновено изглежда по този начин.
Представлява тел, направена от калай, с флус вътре.
Флус (колофон) – Разбира, се тук отново срещаме многообразие от варианти. Но повечето флусове са предназначени за специфични цели и сфери на употреба. Ние препоръчваме да избирате флус който почти не отделя дим или така наречения глицеринов флус.
Ще срещнете статии, че димът от флюса е толкова отровен, че след три дни ще умрете дори ако вдишате съвсем малко. Разбира се, това не е съвсем истина. Да, избягвайте да вдишвате дима и проветрявайте помещението, в което запоявате. Но дори да вдишате някакви дози, той е безвреден. Ако страдате от астма, изберете глицериновия флус.
Гъба или метална тривка – тук нямаме какво да ви разкажем, а просто ще покажем как изглеждат.
Калайдисване – целта на калайдисването на накрайника на поялника е да бъде покрит с тънък слой припой. Този тънък слой припой позволява по-късно при самото запояване необходимата капка на припой да се задържа и залепва по накрайника. При накрайниците, които са с никелово покритие, калайдисването не изисква допълнителни действия. Ако вашият поялник е с медно жило, то процедурата на калайдисването изглежда по следния начин:
- Изчистете добре накрайника с метална тривка, докато не се види отчетливо метала.
- Потопете загрятия накрайник в колофон.
- След като се разтопи колофонът и около накрайника се образува малка локвичка от разтопен колофон, започнете да го покривате с припой.
След като накраникът е равномерно покрит с калай, процедурата е приключена и можете да запоявате смело.
Запояване
- Загрейте поялника до работна температура 300-350 градуса.
- Изчистете накрайника с гъбата.
- Ако не е калайдисан, калайдисайте накрайника.
- Нанесете тънък слой флус на компонентите, които предстои да бъдат запоени.
- С кратко докосване разтопете и закачете една капка припой на накрайника.
- Докоснете без много натиск едновременно двата компонента, които предстои да бъдат запоени. Тази стъпка може да се комбинира с предходната. В единия случай вие предварително нанасяте капката припой върху накрайника на поялника, а след това запоявате. Във втория случай първо слагате накрайника на поялника, така че да докосва едновременно и двата компонента, а след това с кратко движение слагате припой.
- Поставете поялника на поставката.
